Георги Низамов: “Няма формула за това, въпрос на усещане за всеки един човек е: какво ни е отношението към изкуството и трябва ли да имаме отношение към артистите. Така си проличава каква нация сме и дали заслужаваме историческата си съдба, каквато и да е тя. Не напразно седма симфония на Шостакович е записана в обсадения Ленинград под звуците на избухващи снаряди в условия на нечовешки глад. Давам го за пример, отговаряйки на въпроса „Как се отнася една истинска нация към изкуството”.

Уважаеми господин Низамов, хората  са изправени пред новото предизвикателство на века- пандемията. Това промени обичайния ритъм на живот. Стоим си вкъщи, пазим лична хигиена, учим, работим от домовете си. В същото време обаче вие ни радвате в шоуто „Като две капки вода“. Какво е усещането ви като  артист по време на пандемия?

Като цяло, артист без публика е като кола без гориво:Гледаш, кола, гуми, фарове и т.н., но не изпълнява основната си функция-да те закара до точка БЕ. В ,,Капките,, продължаваме да радваме зрителите, вършим си съвестно работата, все едно нищо не се е случило, но 5 минути преди ефир, в това ехтящо от емоции студио сме само част от екипа, незаети в момента… Малко е като постапокалиптичен филм. И в такива моменти усещаш магията на това предаване, енергията мултиплицирана многократно чрез 30 монитора, виждайки реакцията на зрителя в домашни условия….А бе интересно е, целият екип е маскиран, а после хоп участниците маскирани…….ЯКООО.

Иначе, вкъщи, децата превзеха цялата налична територия, за свободен лаптоп чаках 2 дни….

Променят ли се  човешките взаимоотношения, когато няма  пряк  контакт?

Категорично, не е същото. Стоенето вкъщи някак те отделя от ежедневието, с което си свикнал до момента. Непрекснато звънят колеги, приятели, знайни и незнайни хора, всеки с проблемите си, със страховете си и всичко това без приятелска прегръдка, целувка, наздравица…

Моля да споделите как преминава една ваша работна седмица с колегите и с продуцента Магърдич Халваджиян?

Сряда и четвъртък се провеждат обучителни часове на преподавателския екип. Заради пандемията снимките са изместени в студиото в Горубляне при изключителни мерки – маски, ръкавици, очила и редовно мерене на температурата на целия екип. Тези часове са много забавна част от работата, защото участниците са в работен процес и някак си са по-отворени за шеги и провокации. Далеч по-сериозно е положението в неделя, когато се прави постановъчна репетиция и е необходима концентрация на целия екип. В понеделник по време на генерална репетиция вече се вижда гръбнакът на предаването.

Как се справят най-малките, когато са принудени поради обстоятелствата да си стоят у дома?

Децата полудяха, учат много и основно стоят пред екраните.

Знаем, че зад вас стои богат професионален и житейски опит. Днес по-уверен ли сте когато взимате решения?

Категорично да. Знам какво мога, какво искам и как да реагирам на предизвикателства, както у дома, така и в професионален план.

Тъжно е,че по време на криза като сегашната, едни от най-засегнатите са хората на изкуството. Как гилдията и обществото да бъдат солидарни към артистите у нас?

Няма формула за това, въпрос на усещане за всеки един човек е: какво ни е отношението към изкуството и трябва ли да имаме отношение към артистите. Така си проличава каква нация сме и дали заслужаваме историческата си съдба, каквато и да е тя. Не напразно седма симфония на Шостакович е записана в обсадения Ленинград под звуците на избухващи снаряди в условия на нечовешки глад. Давам го за пример, отговаряйки на въпроса „Как се отнася една истинска нация към изкуството”.

В нашето НЧ“Димчо Дебелянов-1960“ организираме десетки концерти и артистични вечери. Бихте ли бил наш гост и какво е отношението ви към читалищната работа?

Аз съм категорично за възраждане на читалищната дейност. Българското читалище винаги е било прозороц към изкуството и е възпитавало изначалното желание за творчество на българските деца. С удоволствие бих се включил във Вашата читалищна дейност.

Какво ще кажете да зъвършим оптимистично за читателите на сп.“Черно и бяло“  с : След най-непрогледния мрак винаги изгрява слънце и колкото по-черен е мракът, толкова по-силно грее то.

Интервюто взе

Миглена Китанова

Биографична справка

Георги Низамов е роден в Ямбол, където завършва ПМГ“Атанас Радев“.  До 18  годишната си  възраст има девет роли в театъра, близо 400 представления до1993г. Създател е на рок албум с група Пъб Кроул.

Георги Низамов е завършил НАТФИЗ при проф. Виктор Марков. Той е  режисьор и актьор. Бил е водещ в предаването“Хит минус едно“ на БНТ през 2000г., водещ в предаването „Игри на съдбата“. Автор, режисьор и водещ  на най-големия вариететен спектакъл на Балканите . Магнетичният артист има хиляди почитатели. Преподава актьорско майсторство в предаването „Като две капки вода“. Семеен e, има две дъщери.