Константин Томов: “ По време на пандемията  разбрахме, че не сме безсмъртни и колко е важен човешкия контакт. Научихме един ценен урок по смирение“.

Константин Томов. Личност с богата музикална биография,  свързана със свирене, композиране, стотици концертни изяви. Бил сте на сцена със световни звезди, работите с Юри Ступел. Ще разкажете ли повече за любопитните  читатели на сп.“Черно и бяло“?

Бих могъл много да разказвам за всички места, на които съм свирил, за всички музикални приятелства, които съм създал, но   за повечето нямам заслуга, както и следното. Благодарение на това, че бях поканен от прекрасния  диригент Теодора Павлович  да пея в „ Класик FM“,  имах честта да съм част от   най – фантастичните концерти правени някога.  Измежду музиката на Америка, концерт с Андреа Бочели и много други, любимият ми и този, за който съм най – благодарен беше концертът на маестро Енио Мориконе.  Една сбъдната мечта.  Винаги съм мечтал да пея или свиря филмова музика, но никога не съм си представял, че би било под ръководството на любимия  ми композитор. Думите не стигат, за това ще ви разкажа една история от репетицията ни с маестрото.  Аз като цяло обичам да разказвам истории, и за това и групата ми се казва The Storytellers, но това е друга тема.

Докато репетирахме с  вторият диригент Стефано Кучи, който дирижираше 100-те човека хор, дойде и маестро Мориконе. Много смирен човек на вид, но строг и точен във всяко едно отношение. Той беше казал, че има много стриктен режим. Сутрин става в 4, пие кафе  и чете пресата,  след което по часовник композира в продължение на 4 часа. Човек на навика.

Започна репетицията. Минахме през  едни от най – величествените произведения от филми като „Добрият, Лошият и Злият“ , Кино „Парадизо“, „Професионалистът“,  докато не стигнахме до моя личен фаворит „Легендата за 1900“. Знаете ли по  какво  разбирам, че един филмов композитор е добър? По емоцията. Филмовият композитор работи с емоцията на хората, в една сцена може да те накара да почувстваш от най – искрената  топла и празнична радост, да минеш през съмнение и да стигнеш до носталгията по дома и то дори в рамките на 2 минути.  В този случай емоцията беше любов. И така се и нарича произведението „Да изсвириш любов“. Толкова красота в една творба рядко се вижда, аз я видях по погледите на хористите и музикантите, които бяха пълни със сълзи. Сълзи на радост, носталгия, мечтание и със сигурност благодарност. И не, не субективна, не за едни истинна, а за други фалшива. В музиката на Мориконе няма лъжа, в нея присъства единствено Божествената частица на Твореца.

В последно време хората  са изправени пред новото предизвикателство на века- пандемията. Това промени обичайния ритъм на живот. Стоим си вкъщи, пазим лична хигиена, учим, работим от домовете си. Споделете вашият опит за работата ви онлайн?

При мен нещата по време на пандемията не се промениха особено. Работата на композитора винаги е свързана с много уединение и усамотение.  Аз като цяло  съм такава личност. Но да, има разлики. С моята група „The Storytellers“ трябваше да измислим алтернативен начин да продължим концертната си  дейност.  Доста от колегите видяха нуждата от притежаване на домашно студио. Моите проекти не са спирали и вървят с пълна сила. С групата ми даже пуснахме една наша авторска песен „Are you a Rooster or a Chicken”,  която записахме в нашите домашни студия. На мен лично ми се отрази добре да спра да гоня графици с концерти и участия и да имам малко време да понауча някое ново умение.  Пък и е подходящо време да задълбочим готварските си умения, нали? Хаха.

Идват летните месеци, а се надяваме да се върнем към нормалния си начин на живот. Какво първо ще направите? Предвиждате ли вече свои изяви?

Изяви надали.  Поне не скоро. За културният сектор ще е една доста тежка година, но това не значи да бездействаме.  Всяка група има нужда да израства и твори, та ще се отдадем главно на това. Аз самият лятото обичам да прекарвам на морето, а там са се зародили не малко песни.

Променят ли се  човешките взаимоотношения, без прекия контакт?

Да,  човешките отношения могат да се променят, но не е задължително да е отрицателно. Особено във века на технологиите можем да общуваме така, сякаш другият човек е точно до теб. Виждаш го,  чуваш го,  стига да искаш… Човешките отношения са една много променлива величина, която зависи главно от желанието и нуждата.

На какво  учи пандемията всички нас?

През тази пандемия, ако не друго почна да ни е грижа повече за възрастните хора, и най – вече нашите собствени баби и дядовци. Разбрахме, че не сме безсмъртни, а в страха от смъртта има много мъдрост. Разбрахме както пее Стинг „Колко сме чупливи“. Разбрахме колко е важен в живота ни човешкия контакт, който до сега може би сме приемали за даденост. Разбрахме и колко са безсилни учените пред  вселената, разбрахме че в тези най – трудни времена, може би не е толкова лоша идея да се върнем към вярата си в Бог, вяра спасила българският народ в немалко тежки времена.  Научихме един ценен урок по смирение.

Какво ще кажете да зъвършим оптимистично за читателите на сп.“Черно и бяло“

Тази пандемия вярвам, че ни научи да се борим повече, показа истински добри и саможертвени хора, и вдъхна надеждата в човечеството, но и се разкри липсата от достатъчно кадърни хора, за това вярвам, че ще ставаме все по – добри, защото след като сме видяли най – лошото, най – доброто предстои.

Интервюто взе

Миглена Китанова

Биографична справка

Константин Томов е млад  музант, но с доста завидна кариера и присъствие на сцената. Завършил е „Музикална педагогика поп и джаз” в СУ”Климент Охридски” с отличие,  както и  тонрежисура.  Константин  изучава китара и цигулка   в Националното Музикално училище „Любомир Пипков”. По-късно младият талант ,  доусъвършенства свиренето на китара   под  ръководството на Цветан Недялков /Ку-ку бенд/. След конкурс   за изпълнители на китара  в Плевен, младият музикант се явява с три  оригинални свои песни и печели първо място.

Константин е роден през 1992г.  и още  от   5-годишен овладява   цигулката, която става част от него.  Като дванадесетокласник участва  в първото издание на телевизионния формат „Гласът на България” 2012г.  в отбора на Мирослав Димитров/Миро/ с впечатляващо участие.  Веднага след това продължават съвместните им проекти и концерти. В същата година Томов и негови приятели   създават  песен за финалиста  на „Гласът на България”   Тодор Гаджалов, която е откупена от  музикалната компания Universal  и представена от БНТ. В студиото си подготвя аранжименти  по съвместни проекти с  Юри Ступел/песни за деца на Петър Ступел/, с  Георги Буков, както и театрална музика с участници от английският X factor.

Константин  пише  аранжиментите за  коледните  песни  на госпъл формациите „Sofia Gospel choir” и TSGB, а през   2015 година започва и своята клубна дейност,  създавайки блус -рок групата”Blues history”, с която разказват в престижни клубове историята на блус музиката.  Той е създател и на групата „Swinging cats” заедно с танцова студия“Lindi hop”.

Групата „Blues history” участва  в различни фестивали като ”Цвете за Гошо”, ”Орик”, ”КвАрталът”, ”Fate up fest”/ клубове в Бургас, Габрово, Троян и София. През 2019 година вземат решение за промяна на името на „Blues history” с „The storytellers”/разказвачите на истории/.

Българският музикант превръща в свое хоби изучаването на различни инструменти.  Днес той  свири на tinwhistle, арменски дудук, ди –дзъ  китайска флейта, различни ударни инструменти, които използва за създаването и на филмова музика, последната за  документален филм за цирк „Балкански” на основата на български фолклорни мотиви.

По покана на   преподавателката си по дирижиране Теодора Павлович, Томов взима

участие и  пее в  „Класик FM”, на една сцена със световните знаменитости Андреа Бочели и Енио Мориконе.

И като  истински добър музикант, Константин Томов е невероятен кулинар.